|
А Б В Г Ж З И К Н Р С Х Ц Ч Ш |
 | |
| |
|
|
|
Жълт кантарион | |
(Hypericum Perforatum L.) |
ОПИСАНИЕ:
Многогодишно тревисто растение с право и гладко стъбло, което на върха е разклонено и стига на височина до 1 м. Коренът е силно разклонен. Листата са срещуположни, седящи, яйцевидни, целокрайни, с маслени вместилища и погледнати към светлината, изглеждат като осеяни с прозрачни точки. Цветовете са едри, жълти, събрани в щитовидни съцветия по разклоненията на стъблото. Те са с петлистна чашка, петлистно венче, по което има маслени вместилища, и многобройни тичинки. Плодът е тригнездна многосеменна кутийка. Медоносно растение.
ИЗПОЛЗВАНИ ЧАСТИ ОТ РАСТЕНИЕТО:
Стръковете на растението, брани преди или по време на пълния цъфтеж, през юни - август.
РАЗПРОСТРАНЕНИЕ:
Расте из тревистите места, храсталаците, нивите, пътищата и редките гори до 2000 м надморска височина в цялата страна.
ЛЕЧЕБНО ДЕЙСТВИЕ И ПРИЛОЖЕНИЕ:
Жълтият кантарион е една от най-употребяваните билки. Той притежава противомикробно действие, улеснява зарастването на рани, действува нервоуспокоително, пикочогонно, противоглистно. Прилага се при заболявания на храносмилателните органи (повишена киселинност на стомаха, стомашни язви, гастрит), при камъни в бъбреците и жлъчката.
Българската народна медицина употребява жълтия кантарион още при кръвохрачене, ревматизъм, хемороиди, бяло течение, диария, неволно напикаване, изобилна менструация, туберкулоза. Цветовете или стръковете, накиснати в маслиново масло 1:10 в продължение на 40 дни, се прилагат при рани от изгорено, язва в стомаха, циреи, за разтривка при натъртено, навехнато, ревматизъм.
НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ И УПОТРЕБА:
1 – 2 чаени лъжички от билката - в 350 мл. вода. Ври 2-3 мин. След изстиване се прецежда. Пие се три пъти на ден по 100 мл. преди ядене.
|
| |
| |
|
|
|
Жълт смил | |
(Helichrysum Arenarium L.) |
ОПИСАНИЕ:
Многогодишно тревисто растение. Стъблото е право, високо до 50 см. Листата са продълговати, обратнояйцевидни или лопатовидни, последователни, линейноланцетни. Цветните кошнички са с лимоненожълт цвят, събрани в топчести щитовидни съцветия. Цветчетата са тръбестофуниевидни. Плодът е продълговат, с хвърчилка.
ИЗПОЛЗВАНИ ЧАСТИ ОТ РАСТЕНИЕТО:
Цветните кошнички.
РАЗПРОСТРАНЕНИЕ:
По варовити скали и песъчливи места в Североизточна и Югозападна България и по Черноморското крайбрежие.
ЛЕЧЕБНО ДЕЙСТВИЕ И ПРИЛОЖЕНИЕ:
Притежава пикочогонно и жлъчегонно действие. Усилва секрецията на стомаха и задстомашната жлеза. Прилага се при жлъчни и чернодробни заболявания.
В българската народна медицина се използва при воднянка, втвърдяване на черния дроб, глисти, увреден слух с шум в ушите, шипове, невралгия, цироза на черния дроб, възпаление на бъбреците и пикочния мехур, болезнено уриниране, ниско кръвно налягане, кръвохрачене, кожни болести, някои форми на рак.
НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ И УПОТРЕБА:
2 чаени лъжички от билката - в 350 мл. вода. Ври 2 -3 мин. След изстиване се прецежда. Пие се три пъти на ден по 100 мл. преди ядене.
|
| |
| |
|
|
|
Жълта комунига | |
(Melilotus Officinalis Desr.) |
ОПИСАНИЕ:
Двегодишно тревисто растение с разклонено стъбло, високо до 1 м, и също разклонен, белезникав корен. Листата са триделни, яйцевидни, назъбени, с дълги дръжки и с два целокрайни прилистника. Цветовете са жълти, като на върха на стъблото са събрани в съцветие метлица с петзъбеста чашка, петлистно венче и 10 тичинки. Плодът е боб с 1 - 4 зеленожълти семена. Медоносно растение.
ИЗПОЛЗВАНИ ЧАСТИ ОТ РАСТЕНИЕТО:
Надземната част на растението, брана през време на цъфтежа, юни – август.
РАЗПРОСТРАНЕНИЕ:
Среща се край посевите, пътищата влажните тревисти места, покрай бреговете и оградите в цялата страна.
ЛЕЧЕБНО ДЕЙСТВИЕ И ПРИЛОЖЕНИЕ:
Билката притежава нервоуспокоително и сънотворно действие. Освен това действа болкоуспокоително и противоспастично. Прилага се при главоболие, неврастения, истерия, смущение в климактериума, при чревни болки. Особено добър ефект има при циреи и възпалителни процеси от различен произход.
В българската народна медицина комунигата се употребява още при безсъние, задух, нервни припадъци, газове в червата, за увеличаване на млякото у кърмачките, недостатъчна и болезнена менструация. Външно комунигата се прилага при отичане и възпаление на зърната у кърмачките, за налагане при отоци от ухапано от насекоми, хемороиди, възпаление на миглите на очите, маточни отоци.
НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ И УПОТРЕБА:
1 – 2 чаени лъжички от билката - в 350 мл. вода. Ври 2-3 мин. След изстиване се прецежда. Пие се три пъти на ден по 100 мл. преди ядене.
|
| |
| |
|
|
|
Жълта тинтява | |
(Gentiana Lutea L.) |
ОПИСАНИЕ:
Многогодишно тревисто растение с право, цилиндрично стъбло, високо до 1 м и месест корен, дълъг до 1 м, който отвън е кафяв, а отвътре - жълтеникав. Листата са срещуположни, едри, яйцевидни, обхващащи с долната част стъблото, с дъговидна нерватура. Цветовете са жълти, събрани в прешлени на групи от 3 до 10 в пазвите на горните листа. Те имат двуделна пет-листна чашка, петлистно венче и 5 тичинки. Растението дава цветове на 3 - 4 години. Плодът е продълговата кутийка с многобройни тъмнокафяви крилати семена. Цъфти през юли - август. Медоносно растение.
ИЗПОЛЗВАНИ ЧАСТИ ОТ РАСТЕНИЕТО:
Корените, брани през есента, август - септември, и то от по-стари растения (от 4 години нагоре).
РАЗПРОСТРАНЕНИЕ:
Среща се из цялата страна по планинските каменливи и влажни поляни. Поради безразборното събиране растението е силно намаляло.
ЛЕЧЕБНО ДЕЙСТВИЕ И ПРИЛОЖЕНИЕ:
Билката има секретовъзбуждащо действие, като усилва отделянето на слюнка, стомашна и жлъчна секреция. Освен това тя усилва чревната дейност и оказва противоспастично действие. Употребява се като възбуждащо апетита средство (преди ядене), при чревни колики. и запек, жълтеница, малокръвие.
Българската народна медицина препоръчва корена на жълтата тинтява още при пясък в бъбреците, гастрит, ентерит, глисти, заболявания на черния дроб.
НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ И УПОТРЕБА:
1 – 2 чаени лъжички от билката - в 350 мл. вода. Ври 2-3 мин. След изстиване се прецежда. Пие се три пъти на ден по 100 мл. преди ядене.
|
|
|
